Евгени Минчев: Дано пътят ми е пример за всички осиновени деца
В навечерието на неговия 60-годишен юбилей, Евгени Минчев дава искрено изявление за NOVA. Пред Десислава Банова-Плевнелиева той разкрива душата си и споделя по какъв начин от изоставено бебе в дом " Майка и дете " в град Златица се трансформира в персона от светските среди на София и Лондон.
" Моята най-голяма горделивост е, че съм човек и най-много – че съм българин. Това е по-ценно от най-важната купа ", споделя PR специалистът и всемирски хроникьор, който е безапелационен, че желае да бъде запомнен като стихотворец.
Той споделя, че има доста бегли мемоари от времето в дома за деца в Златица. " След това се оказах осиновен. Баща ми беше кожухар, само че доста пиеше и това погуби и фамилията му, и самият него ", споделя още Минчев.
Той признава, че житейският му път е бил дълъг и сложен. " Надявам се той да е образец за всички осиновени деца. Искам да им завещая едно мото: да не мрънкат, да бъдат признателни, че Господ ги е оставил на този свят ", добави той.
След идването си в столицата, с цел да получи софийско поданство, стартира да работи като машинист. По това време живее при великия ни артист Емил Димитров.
" Бях благополучен, че съм машинист, само че и се срамих. Понякога даже споделях, че имам брат близнак, който е машинист. Сега пък се срамя от тези си думи ", признава Минчев.
Равносметката за живота си в навечерието на 60-ата си годишнина той обобщава с една дума – признателност. И добавя: " Благодарен съм на вселената за това, че е решила в мое име да се случат неща. Да сътворявам контакти и условия, с цел да реализирам всичко, което ми хрумва. Не бих трансформирал нищо в живота си ".
" Моята най-голяма горделивост е, че съм човек и най-много – че съм българин. Това е по-ценно от най-важната купа ", споделя PR специалистът и всемирски хроникьор, който е безапелационен, че желае да бъде запомнен като стихотворец.
Той споделя, че има доста бегли мемоари от времето в дома за деца в Златица. " След това се оказах осиновен. Баща ми беше кожухар, само че доста пиеше и това погуби и фамилията му, и самият него ", споделя още Минчев.
Той признава, че житейският му път е бил дълъг и сложен. " Надявам се той да е образец за всички осиновени деца. Искам да им завещая едно мото: да не мрънкат, да бъдат признателни, че Господ ги е оставил на този свят ", добави той.
След идването си в столицата, с цел да получи софийско поданство, стартира да работи като машинист. По това време живее при великия ни артист Емил Димитров.
" Бях благополучен, че съм машинист, само че и се срамих. Понякога даже споделях, че имам брат близнак, който е машинист. Сега пък се срамя от тези си думи ", признава Минчев.
Равносметката за живота си в навечерието на 60-ата си годишнина той обобщава с една дума – признателност. И добавя: " Благодарен съм на вселената за това, че е решила в мое име да се случат неща. Да сътворявам контакти и условия, с цел да реализирам всичко, което ми хрумва. Не бих трансформирал нищо в живота си ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ